Попаднах на изключително добра статия на Lifehack.org: Как се става гений на креативността. Уж христоматийни съвети дават, уж всички знаем тези простички правила, а не ги спазваме. И губим от това, разбира се.
Въведението в темата е леко разтърсващо:
Когато говорим за креативността на децата, отбелязваме, че практически всички са “много креативни”. Това твърдение обяче е валидно за много малък процент от възрастните.
Какво се случва?
Училището съсипва креативността. Учат децата какви цветове да ползват за рисунките си. Привикват ги да следват инструкции.
Веднага се присетих как преди няколко дни обяснявах на 5-годишната Теда, че не може да рисува кафяви цветя, трябва да ги прави жълти, червени, розови или сини. И дръжките задължително са зелени, разбира се. В момента се чудя защо го направих. За да я приуча към моя начин на възприемане на реалността ли? За да я превърна в една малка Антония? Естествено, че не съм искала да обезлича детето, да отнема от индивидуалността й. Обаче май това се получава накрая.
1. Винаги дръжте тетрадка и молив под ръка.
Между другото, аз наистина нося тефтер със себе си. И наистина си записвам разни неща, които са ме впечатлили, за които искам да поразмишлявам отново или пък ми се ще да споделя. Когато прелиствам страниците от преди няколко месеца често пъти се изненадвам какво съм писала. Защото вече съм го забравила, разбира се.
PS: Знам, че мнозина се гневят на думичката “креативност” и настояват да се използва неин български еквивалент. На тези хора ще кажа само “Дайте го този еквивалент, де!”. Не е “творчество”, не е “съзидателност”, не е “изобретателност” — трябва да е и трите неща едновременно. Че и цял куп други оттенъци носи. Затова няма да я превеждам докато не си измислим вярната дума.
“Well . . . I’m not too sure what I’d do,” Teddy said. “I know I’m pretty sure I wouldn’t start with the things schools usually start with.” He folded his arms, and reflected briefly. “I think I’d first just assemble all the children together and show them how to meditate. I’d try to show them how to find out who they are, not just what their names are and things like that . . . I guess, even before that, I’d get them to empty out everything their parents and everybody ever told them. I mean even if their parents just told them an elephant’s big, I’d make them empty that out. An elephant’s only big when it’s next to something else–a dog or a lady, for example.” Teddy thought another moment. “I wouldn’t even tell them an elephant has a trunk. I might show them an elephant, if I had one handy, but I’d let them just walk up to the elephant not knowing anything more about it than the elephant knew about them. The same thing with grass, and other things. I wouldn’t even tell them grass is green. Colors are only names. I mean if you tell them the grass is green, it makes them start expecting the grass to look a certain way–your way–instead of some other way that may be just as good, and may be much better . . . I don’t know. I’d just make them vomit up every bit of the apple their parents and everybody made them take a bite out of.”
Да.